Алекзандър Маккуин Колекция Есен-Зима 2008/2009 Alexander Mcqueen Fall Winter 08/09 Womenswear

Алекзандър Маккуин

Колекция Есен-Зима 2008/2009

Париж,  29 Февруари 2008 –

Уау, какво имаме от Алекзандър Маккуин този сезон –  абсолютна изненада! След 14 години той ни предлага нещо наистина неочаквано. Чистата красота на Кринолинови Принцеси избягали от въображението и Британски Колониални романи, е,  този път Маккуин надмина дори себе си.

“Имам 600 годишен Бряст в моята градина” казва Маккуин и добавя „създадох тази история за момиче, което живее в него и излиза от тъмнината, за да срещне Принца и да стане Кралица.” След пътуване до Индия, дизайнерът работил маниакално месеци наред в студиото си със изображения на Кралица Виктория, Дюкът на Уелингтън и с Индийската Империя – постоянно пресичаща мислите му. Те били трансформирани в оперени, напомянщи по дължина на балерински, танцувални рокли – всяка, от които ненормално изискана:  Свръхестествен набор от червени пера в предната част с приказни кремави волани в задната, нежна вплетена дантела, чифт пауни – отново хипермодерни - с пера от рязана дантела и наперени опашки от тюлени фусти в слонова кост.

Разнообразни бяха и строго-скроените военни фракове, съчетани с впити украсени с военни токи пантаони или брокатени  панталони с бели поло блузи . Следвани от парад на якета в Императорско червено кадифе окичени с антични Индийски диадеми, диамантени огърлици, Императорско сари, а после и серия енкруустирани със злато, кралски одежди все едно носени от Елизабет Втора.

Каквото и да е дръпнало спусъка у Маккуин за този нов вдъхновяващ дизайн, то определено го отведе далеч. И най-важното е ,че той най-после намери в себе си – свободата да разбие досегашните тиртипи и да ги превърне в чувствена женственост и светлина. Определено, талантът му изпъкна в пълния си блясък този път.

Alexander McQueen

Fall-Winter Collection 2008/2009

PARIS, February 29, 2008 –

Wow! What do we have by Alexander McQueen this season- an absolute surprise! After 14 years now he is giving something extra-ordinary. A fantasy of crinolined princesses, British-colonial and a romance of such beauty, that it arguably surpassed anything he’s achieved by now.

“I’ve got a 600-year-old elm tree in my garden,” he said, “and I made up this story of a girl who lives in it and comes out of the darkness to meet a prince and become a queen.” After a trip to India, the designer worked like a fiend for months in his studio, with images of Queen Victoria, the Duke of Wellington, and the Indian Empire running through his mind. They were transformed into ballerina-length multi-flounced dance dresses, each more insanely exquisite than the last: A miraculous red-feather-fronted number turned to burst into a froth of creamy frills in back; another came covered in baby-fine knitted lace; a third had a pair of peacocks—again fashioned from cutout black lace—with their tail feathers fanning out over ivory tulle petticoats.

Interspersed were rigorously cut military tailcoats with taut pants detailed with military frogging, and slim brocade and cloque pantsuits with crisp white high-necked shirts. Then there was a stately parade of imperial-red and velvet jackets bedecked with antique Indian diadems and diamond neckpieces, and yet more incredible rich Empire-line saris and wispy dishabille transparencies. These were followed by a sequence of gold-encrusted, ermine-coated glory as worn by Elizabeth II.

Whatever had triggered this new lease of inspired design, it went further than the mere rendition of fanciful costume for the sake of telling a story. Importantly, McQueen finally found it in himself to quash the confining, uptight carapace that had held back former collections, replacing it with a new sense of lightness and femininity. It was a show-time when his brilliance had never shone more brightly.